Пред пепелището на нестаналото българско общество (второ преработено и допълнено издание)

През последните години станахме свидетели на поредния етап от българския "преход": наблюдавахме нова "революция", наречена борба с олигархията и промяна на "системата". В нея част от управляващите, които временно загубиха контрол, задействат своите медийни, политически, икономически и криминални съюзници в конфликта срещу друга групировка от олигарси. За целта те използват жертвите на системата – хора, които искрено вярват, че им се предоставя историческа възможност за действие. Изглежда обаче все още не осъзнават, че в настоящия обществен ред тяхната роля е единствено декоративна и не са главни герои в собственото си съществуване. Също така започва да става очевидно сред разочарованието от иллюзорността на т.нар. "преход", че много хора инстинктивно усещат своята предопределеност да бъдат основополагащи фигури вместо върховни лидери в социалната структура. Оттук идва трескавото мятане и безцелното търсене на изход: искания за нови избори, нов парламент или правителство; намаляване броя на депутатите; увеличаване на гражданския контрол; заменяне на представителството с пряк демократичен модел; критика към партиите с предложение за индивидуалности вместо тях; настояване за смяна на "системата" без ясна алтернатива; отказване от признание към сегашния "преход" с желание за различен такъв.

Но вече е твърде късно: портите към историята постепенно се затварят.