Лайбниц и проблемът за органичното тяло: единство, активност, познаваемост

Настоящата книга представя дисертацията на Лидия Кондова. Чрез използването на историко-философски и концептуални методи, текстът разглежда основните характеристики на органичното тяло в контекста на различни научни дисциплини като онтология, динамика, телеология, физиология, етология и медицина. Основната идея е, че Лайбниц има завършена теория за органичното тяло, при която единството (или индивидуалността) и активността (или развитието) са подсигурени от реалността на телесната субстанция. Тази субстанция се обяснява чрез метакатегорията живот – резултат от въвеждането на безкрайност от възможности в ограниченото пространство-време на реализираната възможност; а познаваемостта й се аргументира с помощта на емпирическия метод за познание. По този начин се поставят две класически интерпретации относно Лайбниц – като метафизически идеалист и гносеологически рационалист; целта не е да бъдат отхвърлени тези позиции, а да бъде очертана тяхната валидност и да се допълни традиционният образ на немския философ с акцент върху категорията живот и основното свойство на живите същества – историчността.

„Телата на животните функционират като машини за вечно движение или по-точно казано те представляват машини с определен фиксиран тип постоянно органично движение, което непрестанно съществува в света. Следователно докато съществуват паяци ще има тъкачни механизми; докато имаме пчели ще продължават да работят производствени устройства за мед; а дори катериците да присъстват - те ще бъдат свързани с танцуващи механизми…“

Г. В. Лайбниц