Българите през V-VII век

През II век Птоломей споменава племето Бургиони (или Бургари) в района на реките Буг и Днепър. Според „Именника на българските князе“, от 165 година България вече съществува зад река Дунав, където се посочва, че „тези князе властвали“.

На карта от IV век, изготвена от Евсевий – автор на „Църковна история“, е записано: „Мизия, тук е и България“. По това време Балканите не разполагат с държава наречена България; обаче терминът „Мизия България“ обозначава територията известна като „Малката България“, която продължава до онази част отвъд Дунав - Стара Велика България, намираща се около реките Буг и Днепър.

В 354 година българите са упоменати в „Анонимен латински хронограф“. Йордан описва техните населени места по подобен начин – те са разположени "над Черно море", западно от Днепър.

След периода на “Великото преселение” започва панонският период за българите. През 631 г., след провален опит да завладеят аварския престол в Панония, българите основават Кубратова България, идентифицирана от Теофан и Никифор като наследник на Стара Велика България.

Създаването на Дунавска България представлява само следващата стъпка в тази дълга история.

Петър Георгиев