Вълчицата излиза привечер

Историята е сурова и мрачна, но понякога проблясва през нея светлината на слънчеви лъчи. Малцина в този свят я помнят, а едва ли ще срещнете точно тях. И дали биха искали да споделят своя опит? Вероятно просто ще вдигнат рамене, ще ви погледнат с недоумение и ще продължат по пътя си. Тази история обхваща три времеви измерения – миналото, настоящето и бъдещето. Някои нейни части са безвъзвратно отминали, докато други настигат нас постепенно, нежно ни докосват по рамото и ни карат да се обърнем. Поглеждаме ги в очите и треперим от страх или възбуда. А следващите нетърпеливо ни теглят напред към онова, което предстои да се случи. За много хора би било желателно написаното от мен завинаги да остане зад гърба им...