Насаме с живота

През целия си живот тичах запъхтяна, преживях множество радости и страдания. Бях обичана и ненавиждана, ругана; от удари и предателства бях наранила душата си. Но много от раните ми получиха лечение благодарение на приятелска подкрепа. И двамата ми сина винаги бяха до мен, носейки част от моето сърце.

Вероятно мнозина ме помнят с добро – не разпръсквах страх, не потисках никого и не крадях. Животът ми нямаше смисъл да бъде безцелно изживян. До края ще остана такава, каквато съм!

Съдете ме! Признавам, че живея живота си!