Съвременно българско изкуство. Имена: Златка Дъбова

През ХХ век българинът навлиза в една единствена завършена система - тази на фолклора. Този аспект ще се окаже ключов за отношението му към съвременността, като той я приема с жажда до степен на подражание или я отхвърля с недоверие.

За Златка Дъбова модерното представляваше преди всичко необходима информация – такава, която е важна за личностното развитие и не те потиска или контролира. В този контекст тя премина покрай актуалните модни течения и остана вярна на традиционната дърворезба и литография, които продължават наследството на възрожденската печатна техника и реализират посланието на Васил Захариев. Тя успя да придаде ново звучене на дървената гравюра, което й осигури стабилно място в българското изкуство през втората половина на ХХ век – трайно и изолирано, без последователи днес.