Под африканското слънце

През февруари 1984 г. се прибирах в Накуру на залез слънце, след дълго и изтощително сафари в източноафриканската рифтова долина. Тези пътувания бяха част от интересния ми живот като инженер в Кения. Обаче този път не само че бях уморен и изпълнен с впечатления, но също така носех нова идея в ума си. По време на дългите часове зад волана успях да създам кратка история, чието действие се развиваше на местата, които току-що посетих. Веднага щом пристигнах в хотела, взех лист хартия и написах черновата на първия си разказ „Приятел в нужда“.

Отне ми много години да завърша тази творба. Основната пречка пред мен беше несигурността относно езика за писане - вече бях загубил връзката с литературния български, а английският все още не беше достатъчно усвоен за амбиции по писателство. Независимо от това продължавах да работя върху него (както и върху новите идеи), както докато живеех в Кения, така и по-късно, когато съдбата ме отведе до размирна Югославия. Писането всъщност ми помогна да подобря знанията си по английския език. Съвсем естествено се върнах към българския през 2007 г., когато преведох своята първа книга за Югославия „Балканска елегия“. Увереността ми растеше след няколко години работа над мемоарите ми „Живот между световете“, написани на родния език.

Но има разлика между описването на лични преживявания и творческото писане; именно тази мисъл ме възпираше дълго време да превеждам историите си на български след публикуването им на английски във формат електронна книга чрез "Амазон". Добре приетите реакции от читатели на английските версии наред с успеха на другите две книги у нас подтикнаха желанието ми да опитам превода.

По време на този продължителен процес не само че установих по-добра връзка със собствения си език, но осъзнах колко сложно е занятието преводчици. За мен преходът към български представляваше почти пренаписване - сравнявах го със заснемането на нов филм въз основа вече наличен сценарий.
Литературните произведения обикновено са отражение на личния опит или наблюденията му; рядко стават напълно измислени истории. В моя случай малкият процент фикция касае главно персонажите - те може би са въображаеми фигури, но чертите им произлизат от хората, които познавам или срещал съм в Африка.

Повечето основни герои не са африканци - смятах за неправомерно или невъзможно да пиша от гледната точка нa местните жители. Моят фокус бе чужденците - участниците или свидетелствениците във конфликтни ситуации типични за живота днес там.

Изживял съм повечето трудности: бедността сред градското население, престъпността в големите метрополии и мизерията сред лагеристките общности; корупцията също разяжда многобройните африкански държави.
Останах с убеждението как твърде малко внимание получава трагедията континент Африка у нас и че хората от привилигерования Север не проявяваме особена заинтересованост към проблематика тук.

Тъкмо стремежът ми споделяното изживяване с широка аудитория ме вдъхнови предложението ви тези истории.

Марин Троянов