Sebastiao Salgado: The Children

Във всяка кризисна ситуация, децата са най-големите жертви. Физически уязвими, те често са първите, които изпитват глад, болести и дехидратация. Невинни към механизмите и недостатъците на света, не могат да разберат защо има опасности, защо съществуват хора с намерение да им навредят или защо трябва внезапно да напуснат своето училище, приятели и дом.

В поредицата "Изгнание", Себастиао Салгадо представя 90 портрета на най-младите изгнанци, мигранти и бежанци. Неговите модели идват от различни държави и са жертви на разнообразни кризи; всички те обаче се движат и са под 15 години. Чрез своя мащабен проект за бежанци Салгадо забелязва не само невинността в страданията им, но също така ярките запаси от енергия и ентусиазъм даже в най-трудните условия. От пътнически приюти в Ангола и Бурунди до градски бедняшки квартали в Бразилия и огромни лагери в Ливан и Ирак, децата остават деца: смеят се толкова лесно колкото плачат; играят футбол, скачат във мръсна вода, правят пакости с приятели и радостно позираха пред камерата.

За Салгадо тази жизненост представлява любопитен парадокс. Как може усмихнатото дете да символизира лишенията и отчаянието? Но той забелязва следното: когато помоли децата да застанат наред за снимка поотделно, груповият шум изчезвал. Лице в лице с неговия фотоапарат всяко дете ставаше много по-сериозно. Те го гледаха не като част от шумната тълпа , а като индивидуалност. Позицията им придобиваше сериозност – погледът им през обектива беше изпълнен с интензивност сякаш осъзнавайки себе си и ситуацията около тях едновременно. В изражението на очите им или нервното въртене на малките ръчички , както виждаше как дрехите висят неестетично от болезнено тънките тела , Салгадо откри portfolio на бежанци което заслужава собствена трибуна.

Снимките не се опитват да предават чувствата на субектите или детайлно описват техните здравословни проблеми или липси в образованието или жилището им . Вместо това колекцията позволява 90 деца да погледнат зрителя с цялата искреност на младостта си плюс несигурността относно бъдещето си . Красиви , горди , замислени насочени надолу лица стояли пред камерата само за момент но задавали въпроси които ще ги преследват години напред : Ще останат ли завинаги изгнанци ? Ще знаят ли винаги врагове ? Ще пораснат ли за да простят или потърсят отмъщение ? Дали вообще ще пораснат?