Лансароте и други текстове

Мишел Уелбек (1958) е поет, есеист и фотограф, известен с романите си „По-широко поле за борбата“ (1994), „Елементарните частици“ (1998), „Платформа“ (2001), „Възможност за остров“ (2005), „Карта и територия“ (2010) и „Подчинение“ (2015). Третата му прозаична книга, озаглавена "Лансароте" (2000), поставя основите на много от темите и концепциите, които той развива в последващите си романи.

Разбрах, че Руди работи като полицейски инспектор в Брюксел. По време на вечерята той сподели с мен своето разочарование относно града. Според него престъпността се увеличава; все повече младежки групи нападат минувачи дори през деня в търговските центрове. Нощем ситуацията е още по-тревожна – жените не смеят да излизат сами след залез слънце. Ислямският интегризъм става все по-проблематичен; след събитията в Лондон Брюксел също се утвърдил като убежище за тероризма. На улиците и площадите забрадени жени са станали често срещана гледка. Освен това конфликтът между фламандците и валонците продължава да се задълбочава; партията Vlaams Blok има реални шансове да завземе властта. Той описва европейската столица като място, което стои на ръба на гражданска война.