Скитащите сенки: Последното царство I

Човечеството е в дълг към книгите повече, отколкото към оръжията. В момента, когато хората спрат да четат, литературата ще възстанови своя статус и уважение. Тогава отново ще се появят тайни места - истината е, че нищо друго в човешкия опит не може да ѝ бъде равностойно.

Това е най-асоциалният и изолиран аспект на човешкия живот.

Не съществува видим контрапункт на всепроникващото влияние на злото, което не може да бъде задържано.
Невъзможно е да изградим крепости или защити срещу разрушителната му сила.
Този океан няма брегове.
Всичко е потопено.
Все още има риби, които изплуват нагоре за глътка въздух преди смъртта си.
Глътка въздух — това е четенето.

Да извлечем всичко от миналата нощ. Разпалване на забравеното – именно това представлява четенето. Връщане на цветовете на онова, което затихва.

* • *
Всеки човек желае да вярва в наличието на ключ за ръждясалата брава, която го държи заключен. Че има код за достъп до обществото с цел избягване на обредната смърт, която непрекъснато се подготвя сред страданията на мнозинството с една невидима лекота. Че натискането на едно копче би могло да задейства социалния механизъм - който не представлява нищо друго освен мъчително устройство; че едно зодиакално животно може да оказва влияние; че един бог сменя нощта с деня и контролира хаоса у хората докато смъртта разлага живота им...