Цивилизацията на средновековния Запад

"Цивилизацията на средновековния Запад", която е преведена на множество езици и многократно преиздавана, предлага нестандартен поглед към западноевропейското Средновековие. Тази работа не идеализира този период, както правят романтиците, нито го осъжда като идеолозите от Ренесанса или Френската буржоазна революция. Вместо това Жак Льо Гоф представя едно по-различно и разнообразно Средновековие, аргументирано с изключителна виртуозност. Книгата включва 63 карти, схеми и рисунки, хронологични таблици, исторически атлас и речник с основните имена и термини; в допълнение има 254 илюстрации - своеобразен "иконографски архив".

Всяка нация черпи вдъхновение за своя национализъм от своята средновековна история: французите намират опора в кръстоносните походи и катедралите; германците се връщат към Фридрих Барбароса, тевтонските рицари и майсторите-певци; испанците - в Сид; италианците - в Данте и Марко Поло. През двадесети век интересът към постиженията на Средновековието във философията, техниката и културата става все по-силен.

Според множеството възхваляващи гласове днес изглежда сякаш Средновековието е създало всичко – от арките до перспективата (съвременното изкуство), воденицата (механизация) до полицата (капитализма), диалектиката (напредничавото мислене), любовта до смъртта. Обаче представянето на тази книга за Средновекието е по-умерено.

Читателят може да счете описанието ми за прекалено мрачно и да предпочете да мечтае с доверие за очарованието на образа от "Златната легенда". Вероятно ще се опита да осъди моето виждане за един гладен, жесток свят предлагайки му вместо това величествени химни, великолепни катедрали или обаятелни светци. Искам само тези явления – които са изключения – да не затулят пред него реалността на ежедневието.

Ако мога да дам един прост съвет на читателя: вместо да бяга назад към някакво митично Средневековие, нека честно си зададе въпроса дали би желал чрез магия като тази на Мерлин или Оберон да бъде пренесен там завинаги? Нека помисли как хората през това време постоянно мечтели за бягство от настоящото си битие в отвъдното или небесата; страхът от смъртта всъщност бил най-малкият им страх през периода преди XIV век.
Жак Льо Гоф