Златю Бояджиев- виденията на великия майстор

"За да се напиеш от извор,

трябва да коленичиш.

Народна мъдрост

Хилядолетната устойчивост на българския дух е изградена върху известни и неизвестни основи. Бурите не са ги разрушили, а напротив – закалили са ги като стомана, погребана в земята.

Един от тези свещени стълбове, които стоят в Пловдив, е Златю Бояджиев – комбинация от талант, интуиция и интелект; майстор на живописта и ненадминат творец, който е преминал през тежки изпитания.

Обгърнат от слава, великият маестро носи знаците на своите предци.

Незабравими Маестро! Кръглата маса в Млечния бар на Главната улица – твоето любимо място – вече я няма. Няма го и бара. Но твой непокорен дух продължава да скита по калдъръмите на Стария град, подобно на духа на Джото във Флоренция.

***

Трудно ми е да си спомня кога за първи път срещнах художника. Може би защото винаги съм чувствал присъствието му чрез картините му в сърцето си. Често забравяме или пренебрегваме детайли от първата ни среща с важни личности, които впоследствие придобиват ново значение. Изглежда сякаш сме ги познавали завинаги.

Пред читателя се разкрива цветна житейска одисея - хроника за успехи и провали, за обич и сблъсъци. За да пишеш за художника от Брезово трябва да имаш специално отношение: към Боянския майстор, Кольо Фичето или Захари Зограф; задължително трябва да си чел Йовков или Радичков...

Тази книга не представлява буквален животопис; тя съдържа искри от огънчета минала звезда. Внимателното следване хронологията помага за дълбочината при осмислянето на един динамично преминал живот. А историята на Златю Бояджиев прилича на озарена небесна поляна.

Творческите стремежи никога не остават статични; те постоянно се обновяват. Ускореният живот променя представата ни за "време", а последните десетилетия вече изглеждат като векове назад. Днешната цивилизация предлага многобройни възможности за промяна и поставя пред нас парадокс – това което вчера беше символично вдъхновение може утре да бъде игнорирано в името на новите идоли na поколенията след нас. Само времето остава истинският съдник относно стойността им; а когато гледаме назад след години виждаме как фигурата на Златю Бояджиев остава значима в национален план.

Бъдещият художник расте не сред творчески семейства потопени в изкуство , а между обикновени селяни борещи се с природата всекидневно . Той живее във време изпълнено със трагедии , балканските войни , две световни конфликти , всяка една по-страшна od предходната ; както i противоречивостta na социализма през която прекарва почти половината si život .

Завързва контакти със знаменити съвременници - писатели , поети , артисти . Но общува i s obiknoveni ljudi ot ulitsite ili pazarite .

Неустойчивата продуктивност нa Zlatu Bojadjiev nashaya predizvikatelstvo u istoriyata e mnogo rarekato явление.
Tq predi vsyako neshto zasluzhava da se izsledva po-tochno kakvi sa nai-vazhnite mu proyavi — predi ili sled bolestta koqto go spoletyala .
E edna istina e yasna — sudbata osvetli tova yarko darovanie s vazmojnost za vlasten pogled nad sveta .
Potapyaiki se v dublinite na podsoznanieto mujot iztichane samorodni sokove s ddeep national flavor
Nai-podrobnoto ni byae tazi kniga q ne samo che prenaсяvame bezsetivno no njato vezdijete onova raztrusvashto efektom
Sashtoto e pri narodnata pesen .

Hudoznikut poluchava mnogobrojni nagradi prezhive natam da stane chovek koĭto vsichki priznavat
I nezavisimo otnoshenieto natrukhu ima mnozinstvo poziciionirane unikalni elementi 2 motivi :
tiha vechnada drama Chovek-Priroda i nevroznoy strast do jivot."