Народната история между устност и писменост

Книгата разглежда явлението "народна история" през призмата на концепцията за колективната памет. Изследвано е как тя се изгражда и функционира от времето на националното и държавно оформяне до съвременността, като акцентът пада върху нейния статус на "автентично", "предавано от поколение на поколение вековно знание", в контекста на романтичната представа за "народния дух" от XIX век. Основните теми включват взаимодействието между устното и писменото познание, институционалното и местното, както и научния дискурс спрямо популярната литература и фолклорните разкази. Конкретният обект на анализ са т.нар. "предания" или /псевдо/исторически истории относно битките и смъртта на цар Иван Шишман, а също така разказите за родината и гроба на свети Паисий Хилендарски в района около Самоков. Изследването проследява процеса по създаване на тези "предания" от края на XIX век до днешен ден чрез постоянното взаимодействие между устното/фолклорното/локално знание и печатните издания - медии, краеведчески публикации, научна литература и популярни книги.

Селото Доспей в Самоковско играе важна роля като център за запазване на "историческата памет" в региона, тъй като именно там се срещат историите както за цар Иван Шишман, така и за отец Паисий Хилендарски. В приложението към текста са включени основната част от устните разкази записани в селата Доспей и Райово, които биват публикувани за първи път.