Демоните на Фуатино

В този момент бях изтощен и вече не чувствах надежда. Все още оставаха около сто фута до шхуната. Лицето ми беше потопено във водата и наблюдавах как акулата се приготвя за нова атака, когато видях кафяво тяло да минава между нас. Това беше Отоо.

- Плувай към шхуната, господарю! - каза той с весело настроение, сякаш всичко това е просто игра. - Аз познавам акулите. Те са като братя за мен.

Следвайки неговия съвет, започнах бавно да плувам напред, докато Отоо кръжеше около мен, винаги поставяйки се между мен и акулата, отбиваше нападенията й и ме окуражаваше.