Поп Богомил и съвършенството на страха

В "Поп Богомил и съвършенството на страха" се разказва за приключението на значима българска ерес, която не само прониква в душата и ума на хората, но и се разпространява през пространството и времето, достигайки до цяла Западна Европа. В Италия последователите й са известни като катари, във Франция - албигойци, а в Англия всички еретици получават названието бугри. Учението на Богомил оказва дълбоко влияние върху развитието на европейската цивилизация, католицизма и възхода на Ренесанса.

Романът съдържа четири житийни повествования. Първите три изглеждат противоречиви помежду си - различаващи се по стил, но все пак взаимно допълващи се; те споделят общи знакови събития, исторически личности и символика. Те са написани от прокажен мъж, от монах с амнезия и от друг придворен монах, който търси истина и справедливост сред безверие. Сюжетът в трите жития се развива през 957 година в България с главен герой поп Богомил - образ непрекъснато променящ се и труден за уловяване. Четвъртото житие ни пренася в францискански манастир през 1327 година - място където знанието е скрито зад лабиринта на огромната библиотека. Главният персонаж тук е Умберто Еко от Болоня, който играе ролята на инквизитор с цел да разгади загадките на Библиотеката в опит да открие проклетият ръкопис на Аристотел относно комичното.