Съчинения Т.4: Мисълта на Фройд - величие и ограничения. Мисията на Зигмунд Фройд. Кризата на психоанализата

Основната заслуга на Ерих Фром като последовател на Зигмунд Фройд е, че повдига въпроса за изкривяването на същността на психоанализата. Той не се фокусира върху вредите, които пациентите могат да понесат, тъй като разбира, подобно на своя учител, че е задължение именно на пациентите да различават измамниците от истинските специалисти.

Темата обаче е различна – един психоаналитик критикува самата психоанализа. Само човек с силен дух може да извърши саморазмишление. Ерих не се отказва от основните принципи на психоанализата, но категорично не приема замяната ѝ с концепции, които нямат нищо общо с нея. В процеса на самоанализ той използва техниките и подходите сами по себе си присъщи за психоанализата. Според него много от практикуващите подменят истинската психоанализа с лъжепсихотерапия несъзнателно. Той не ги осъжда или напада лично; вместо това разглежда причините за тази замяна в дълбочина. Ерих поставя акцент върху влиянието, което капиталистическата производствена система и нейният духовен контекст оказват както върху терапевтите, така и върху техните пациенти. През целия си живот той успява да запази независимостта си от влиянията над Фройд и черпи знания от конфликта между тях двамата.