Аутопсия на зимните миражи. Стихотворения

В последните мигове, когато осъденият на смърт чака своя край, той си представя как сребристи сърни се движат през бодлива ограда. През малкия отвор под веждата го наблюдава строг надзирател и надеждата му да бъде видян от Бога е почти нулева. Подобно на човек, който не е затворен в стихотворение в психиатричен дом, поетът размачква пеперуди с всеки неписан ред. Както сребристият ибис лети над мъртвите блата, така и аз сънувам златни риби със студени перки. Както аргонавтът разгъва звездните пространства - черен плат, така и аз преодолявам бездни с мечта за деня, когато ще стигна до теб. О мой живот, красив гъдел! Не знам какво мога да дам в замяна за ужасната съдба да бъда осъден завинаги на любовта си към полета.