Капризната игра на времената. Избрани стихове

Появата на Любомир Левчев, който изведнъж стана обект на интерес в цяла Европа, е приятно откритие. Неговите две стихосбирки, „Звездопът“ и „Рицарят, Смъртта и Дяволът“, публикувани едновременно, смело отразяват чувствата на четиридесетгодишен мъж, живеещ в комунистически режим. Той се чувства комфортно както в Париж и Ню Йорк, така и в Токио; той е гражданин на света с ясно оформена позиция, но също така е отворен за всички модерни предизвикателства – включително митове, лудости и депресии.

Подобно на поети като Ханс Магнус Енцесбергер или Збигнев Херберт, Левчев уникално поставя истините пред лицето на смъртта – те са страшни, невинни и учудващо точни. Вдъхновен от абсурда и осъзнавайки противоречията идващи от Запада, българският поет достига значително по-дълбоки прозрения относно света около него отколкото Евтушенко или Вознесенски; той го анализира психологически дори без да осъзнава това.

Той пътува със самолет през континенти и среща Гинзбърг по пътя си; разговаря с различни хора - министри, хипита и гладни индуси до милиардери от Венецуела. Всичко това показва сблъсък между ценности – не би ли могло да доведе до объркване у един човек? Малцина съвременни поети успяват толкова добре да уловят подобно световъртене. По този начин марксистките идеи на Левчев получават ново измерение чрез заразителната му мечтателност.

Ален Боске в "Един сомнамбуличен марксизъм" (сп."Льо Монд", 1976 г.)