Естер - една еврейка в османския двор

Романът „Естер“ разглежда почти столетен период от сложната история на евреите, които са принудени да напуснат Испания през 1492 година. Някои се отправят към Холандия, други - към северна Африка, а трети приемат поканата на султан Баязид II и се насочват към османските територии. Пътуването е дълго и изпълнено с опасности; мнозина загиват от нападения на разбойници или по ръцете на Инквизицията.

Главната героиня Естер, известна също като Кирязе сред османците, произхожда от евреи-сефаради, изгонени от Изабела Кастийска. След много трудности те успяват да стигнат до Истанбул. Умна, чаровна и смела, тя бързо става един от най-влиятелните еврейски личности в Сарая и доверена съветничка на Хюррем султан – жена на Сюлейман Великолепни – а по-късно и на Сафие султан. През живота си натрупва богатство и влияние. На осемдесет и осем години загива при един от бунтовете между спахиите.

Чрез описанието на съдбата на евреите-сефаради романът прекрасно показва политическия, светския и религиозния живот в Османската империя както тогавашна Европа. Истинските образи на крале и султани, отношенията между Изтока и Запада; конфликти между християни и мюсюлмани; интриги; бунтове; голямото земетресение в Истанбул през 1509 година; фигури като лали, паши заедно с наложниците – всичко това присъства в сюжета.

„Естер“ е първата книга относно тази тема написана от турски автор.