Обикновеният човек през Средновековието

Лицето, за което ще говоря, не е нито рицар, нито свещеник; не е епископ или "велик", още по-малко буржоа, търговец, земевладелец или интелектуалец. То представлява индивид, който се тревожи за дъжда, вълка и виното; занимава го сандъкът със златни монети, ембрионът и други неща като огъня, брадвата, съседа и леглото. Темите на Спасението също му тежат - всичко това са въпроси, които обикновено се обсъждат само случайно или от претенциозност през призмата на политическите структури и социалните йерархии. Затова тук няма да намерите икономически анализи или схеми за производствено развитие и класови конфликти; вместо това става дума единствено за бедния човек от ежедневието. ... Успях ли ясно да формулирам целта си? Сега остава да я постигна.

И безспорно тя вече е реализирана. Известният френски историк Робер Фосие използва уникален подход към изучаването на Средновековието. В неговото произведение читателят ще срещне "простолюдието" - онези девет от десет мъже и жени, чиито гласове рядко чуваме просто защото те сами не говорят; но техните страдания и радости наподобяват нашите много силно. Защото човекът е просто двукрак бозайник - "човешко животно", независимо в коя част от историята му предстои да живее.