Мистерията на живота

Основната грешка на човека е, че в определен момент се е отклонил от единството на живота. Тогава у него възниква осъзнаването на себе си, което го дистанцира от заобикалящия свят. В резултат той се изолира и това му носи страх. Желанието да бъде отново част от цялостното битие поражда дълбок копнеж към Върховното. Човекът смята, че духовните стремежи като Бог, Истината и Реалността ще му помогнат да възстанови връзката с "цялото". Обаче самият опит да се слее с целостта на живота всъщност води до още по-голямо разделение. Изолирането не съответства на природата ни; обаче именно тази изолация предизвиква търсенето на начини за повторно свързване с естествения ред. Но мисловният процес има склонност да генерира проблеми вместо решения.