Житни поля, кървави хълмове

Монографията на Анастасия Каракасиду, озаглавена "Житни поля, кървави хълмове: преходи към националното в Гръцка Македония, 1870-1970", издадена от Университета в Чикаго през 1997 г., е значима творба в съвременната историческа антропология. От момента на публикуването си тя е преведена на множество езици, включително и на "македонски" в Скопие, но не и на гръцки език. Това се дължи главно на факта, че книгата разглежда чувствителни теми като процеса на грецизиране и национализиране в Егейска Македония през ХІХ и началото на ХХ век. Тя предлага задълбочен анализ за насилствените конфликти и социалните промени в региона чрез лични истории и сблъсък между различни национални идентичности.

Анастасия Каракасиду изследва сложността около асимилацията и интеграцията под влияние на държавната политика, както и индивидуалните стратегии за оцеляване. Авторката смело обсъжда съдбата на "славофонното" население без да избягва термини като "българи", опирайки се na богат документален материал. Резултатът от нейния труд е обективен анализ; обаче този текст става жертва на балканските националистически страсти – авторката става нежелана фигура даже сред академичните среди в Гърция.

В Република Македония пък се наблюдават опити за присвояване интерпретацията й с крайно патриотичен тон. Успехът на книгата идва именно от способността й да надмине тесноградия nationalism поради универсалния човешки послание. За съжаление все още няма планове за българско издание.

Публикуването й предизвика международна контроверзия след натиск от гръцкото Външно министерство върху Форин офис (британското Външно министерство), което доведе до спиране при Оксфорд Юнивърсити Прес; впоследствие монографията беше отпечатана от Чикаго Юнивърсити Прес след бурни протести. Междувременно авторката получава заплахи за живота си от крайни гръцки националисти.

Днес Каракасиду преподава във Wellesley College към Принстънския университет в САЩ и продължава да живее относително изолирана у дома си. Нейният труд допринася значително към разбирането ни за историята on Егейска Македония, предоставяйки важен поглед върху проблемите с national integration and homogenization in Southeast Europe during the XX century — явления довели до трагични последици общи за всички балкански народи.