Защо скочих

Ако успеех да достигна моста, болката щеше да отмине. Трябваше просто да стигна до него и усещането за безизходица щеше да се приключи. Тази мисъл постоянно ми звучеше в главата - повтаряше се отново и отново, докато пътувах по магистралата: "Стигни до моста и всичко ще свърши. Няма надежда. Просто желая смъртта си. Стигни до моста."

Когато накрая достигнах най-високата част на "Тауър Драйв", паркирах автомобила и спирах. Чувствах се изключително спокойна и уверена. Бях сигурна, че това е правилният избор и изпитах мир, когато отключих вратата, излязох от колата и тръгнах към парапета.
Когато пристигнах при бетоновия парапет, чух някой да ме зове: "Госпожо! Госпожо!" Не обърнах внимание на призивите; поех дълбоко въздух и... скочих.