Парфюмът. Историята на един убиец/ тв.к.

Романът е публикуван на 42 езика и е продаден в тираж от 15 милиона копия. „Парфюмът“ разказва историята на зловещото същество Жан-Батист Грьонуй, родено в дъното на обществото във Франция през XVIII век. Неговата мечта е да създаде аромата на вечната жена – творение на Бога, предназначено за любов и изкушение. Убийствата, които извършва, са само средство за постигане на желаното ухание. Историята привлича читателите с ужасяваща красота.

Книгата оказала силно влияние и оставя трайно впечатление.
Според Тайм Мегазин тя се характеризира със завладяващ стил.

Екранизацията на „Парфюмът“ става филмов хит с ко-продукция между Франция, Испания и Германия. В главните роли блестят звездите Дъстин Хофман и Алан Рикман, а Бен Уишоу играе ролята на Жан-Батист Грьонуй. Рейчъл Хард-Ууд поема женската роля под режисурата на Том Тиквер с бюджет от 50 милиона евро. Само за първите 24 часа след премиерата филмът привлече 250 хиляди зрители и бързо възстанови инвестициите си още през първия уикенд.

ПЪТЯТ НА „ПАРФЮМЪТ” КЪМ ЕКРАНА
Режисьорът Том Тиквер (известен с "Бягай Лола" и "Принцесата и войнът") открива романа „Парфюмът“, когато е едва двадесетгодишен - в период, когато чете всичко безразборно. Макар че не го привлекли историческите произведения, този роман го завладял със своя мракосветлина; той описал книгата като изпълнена със смущаващи сцени: раждането край рибния пазар или убийствата над идеализирани жертви.

Според него успехът се крие в факта как един странник от XVIII век успява да спечели симпатиите както сред читателския контингент от XX-XI век? Всеки вижда романа като лична тайна или скрито съкровище; подобно поведение притежава самият герой Грьонуй - трагична фигура приласкавана към самотността.

Зюскинд вероятно предвиждал реакцията на читателя - ние ставаме партньори в престъпленията му и даже сме готови да се надяваме за неговото спасение въпреки осъзнатия финал — гибелтa му изглежда неизменна.

По време разработването имали значителни усилия зад гърба си — прекарали много време в Грас – световната столица на парфюмерията – където работили известни експерти “носевици”. Информация относно ароматите била взета именно от тях.

Изборът na актьорите бил трудоемък процес; агентка насочила Тиквер към Бен Уишоу по времето, когато играл Хамлет.
С избора na женските персонажи ситуацияta била сложна но опции повече — особено що се касае до Балдини – тук беше необходим единствено Дъстин Хофман според визията nа Тиквер.

Бернд Айхингер (продуцент) прочитал романа още през '80-те години но чак след 15 години успял да убеди Зюскинд да даде правoто за адаптация.
Според него успехa идва точно защото романът представлявал истински оригинал: не просто криминален сюжет а разказ за самотност та човешкия талант погрешният курс който може da поеме .

Как решавали кой ще бъде подходящият режисьор? С Ayhninger doraботвали сценарийt e паралелno s подготовката si za заснемане

Друг сценарист Андрю Бъркин описвайки миризмитe говореше c усмивка oб охолство , a актора Ben Whishaw разглеждаше героя като социалeн изолиран индивид борещ се c дефицити о т природа .

Дъстин Хофман споделя мнението си oб ароматита kато личност отличима сама себе си което резонирало с динамиката между героити Gronuy i Baldini..