Сефарадските евреи

Произходът на сефарадите е тема, която остава в сянка за повече от три века в историята на еврейския народ. Този дълъг период на културно мълчание е особено интересен, като през времето между X и края на XV век те всъщност играят водеща роля в интелектуалния и религиозния живот на юдаизма.

Днес обаче сефарадските евреи отново привлекат вниманието – било то покрай Нобеловата награда за литература, получена от един от техните представители — Елиас Канети, издигането на религиозен водач до главен равин във Франция или исканията им за достойнство и равноправие в развиващите се градове в Израел.

Възниква въпросът: какъв е произходът на сефарадските евреи? Какво представляват те днес сред разнообразието от групи в евреизма? Явяват ли се различни спрямо европейските (ешкеназки) евреи по отношение на своя етнос? Какви са разликите помежду им: дали става дума за религия, обичаи, литературна традиция, нрави, фолклор или начин на живот?

Какво уникално могат да кажат съвременните сефаради? Задавали ли са им въпроси относно тяхното минало? Правени ли са опити да бъде систематизирана тяхната култура и идентичност?

Известно ни е със сигурност, че терминът "сефарад" (както го нарича Пророк Овадия 1.20) обозначава Иберийския полуостров и че пост-библейската литература асоциира този термин с Испания. От средата на XIV век започваме да наричаме евреите живеещи там - сефариди.