Курс на чудесата

Започването на "Курс на чудесата" произлиза от решението на двама души да се обединят около обща цел. Тези личности са Хелън Шукмън и Уилиам Тетфорд, който е преподавател по медицинска психология в Колежа по хирургия и медицина към Колумбийския университет в Ню Йорк. Важното не е толкова техният произход, а факта, че опитът им доказва, че с Божия помощ всичко е възможно. Те не стартират проекта си от духовни подбуди; отношенията помежду им често са били напрегнати и проблематични, като личните амбиции и професионалния статус играят значителна роля в живота им. Животът им не съответства напълно на принципите на "Курсът на чудесата". Хелън описва себе си така:

„Аз съм психолог и преподавател с консервативни убеждения и атеистично вероизповедание, работеща в уважавана академична среда. И тогава настъпи момент, който предизвика редица непредвидими събития. Ръководителят ми изрази недоволство от чувствата на гняв и агресия във взаимоотношенията ни и заяви: 'Трябва да има друг път.' Аз се съгласих да помогна за откриването му - очевидно този Курс представлява именно такъв."

Въпреки сериозността на намеренията си, те срещат значителни трудности при изграждането основите на своето начинание. Все пак те отдават своята „добра воля“ на Светия Дух – според Курса това е достатъчно за Него да използва всяка ситуация за Свои цели.

Имената on участниците в записването не фигурират върху корицата, тъй като Курсът трябва да бъде самостоен проект без привързаност към конкретен култ или движение; неговото предназначение е единствено да предостави пътища за хората da открият своя Внутрешен Учител.

Както подсказва заглавието му, Курсът е структуриран като учебно средство с три основни части: Текст (724 страници), Ръководство за учащи (502 страници) и Ръководство за учители (94 страници). Начинът, по който учениците избират да ползват тези книги зависи от техните индивидуални цели.

Учебната програма предлага внимателно структуриране стъпка по стъпка както теоретично така практическо ниво — акцент се поставя повече върху приложението вместо теорията και повече върху опита вместо теологията. Особено важна идея в Курса e твърдението „универсална теология няма как да бъде постигната; обаче универсалният опит е възможен и необходим“ (Ръководство за учители стр. 79). Макар че курсът носи християнски характер в основата си той разглежда всеобхватни духовни тематики; подчертавaйки se един от многото пътища към общото духовно развитие – всички останали просто варират формално."