Теория на киното: Информатични и психоаналитични измерения

Неделчо Милев започва кариерата си на 18 години и е автор на над 2000 текста за театралното и кино изкуство, както и стотици статии, 18 монографии, книги и учебни материали, публикувани на различни езици като български, руски, френски, немски и английски. През 1966 година той защитава дисертация в Москва, която оставя силно впечатление у известни личности като Сергей Юткевич, Лев Кулешов и Виктор Шкловски. Професор Юткевич – съратник на Айзенщайн и Станиславски – обобщава важността на труда му с думите: "Работата на Неделчо Милев е явление от значимо значение." Изследователят С. Дробашенко го сравнява с именити фигури като Канудо и Балаши, заключавайки че "той се отличава дори спрямо Гуидо Аристарко". По радио Лондон Петър Увалиев (Пиер Рув) акцентира върху таланта и влиянието на Милев в сферата на науката.

Творбите му печелят уважение сред световната филмова общност по три основни причини: първо, той разработва Теорията за психо-физическия монолог. Тази теория преосмисля концепцията за литературния вътрешен монолог чрез анализиране на интроспективните образи в киното; така той допринася към развитието както на естетиката, така и психологията. Второто важно постижение е задълбоченият анализ на водещите тенденции в световното кино през 60-те години - неговите разбори относно Фелини, Тарковски или Бергман предлагат нова перспектива за бъдещето. И трето място – той активно оспорва догматичните възприятия от онова време.
Член-кореспондент Тодор Динов