Свобода и признаване: Интерактивните извори на идентичността

Темите за идентичността и признаването са се превърнали в почти клиширани концепции в съвременната социална теория и политическа философия. В настоящата книга аз предизвиквам статичността на техния обичайно използван дискурс и преосмислям тяхното значение. Това се осъществява чрез критично разглеждане и адаптация на основните теоретични подходи, които формират съвременния дебат - тези на Хабермас, Хонет и Тейлър. Не е необходимо да свиваме понятието за признаване до "равно" или "дължимо", опирайки се на нормативната аксиома за равенство и реципрочност; също така не трябва да възприемаме идентичността като предварително определена, зависима от различни контексти – културни, нормативни и др. Основният аргумент тук е, че идентичността представлява непосредствена залог в активна борба между сили. Дори контекстите на нашите действия – било то културни, юридически или други – са резултати от нашата свобода, т.е., от актуалната ни мощ. В заключение представям нова философска теория, която твърди, че свободата и признанието са взаимовръзките източници на идентичността. Корените на тази концепция черпят вдъхновение от прагматизма с влияние от Ницшеанската мисъл.