Art Premiere Deluxe: Dave Nestler

Всеки успешен бизнесмен ще ви каже, че при започване на ново начинание един от ключовете към успеха е да познавате конкуренцията и да проучите пазара, в който искате да се състезавате. Въпреки че това не звучи много свързано с изкуството, то определено има значение. Серията "Blonde and Gagged" беше вдъхновена от този принцип на белия яка. Като артист и наблюдател извън средата, разгледах пазара на пинъп културата и всичко, което той предлага – от художниците до феновете и галериите до публикациите; усвоих максимално информация. Бях уверен в своето умение и позиция в художествената йерархия. Нямаше желание да повтарям текущото творчество или дори минали идеи на други артисти.

Друг важен аспект за мен бе стилът ми. Като традиционен живописец с афинитет към фото-реализма, работата върху големи цветови площи като тези при нюдовете представляваше предизвикателство. Моят детайлно ориентиран подход с малки четки беше твърде времеемък за продуктивност. Не бях готов да търся аерографа, който оставих зад себе си преди години; нуждаех се от нещо, което да разчупи тези обширни кожени участъци.

От известно време бях почитател на фетиш фотографията - не толкова по отношение на начина на живот, а като дизайнерски подход. Имаше нещо завладяващо в позите на телата и начина, по който мекотата на женската форма можеше рязко да бъде нарушена от дрехите в сцени със свя­заност; но имаше и подчертано насилие там, което ми противоречеше.

Така реших да включа всички привлекателни аспекти на пинъп изкуството: невинността, сладострастната красота и образа на американското момиче отсреща комбинирани с визуално вдъхновяващите фетиш изображения.

Черната лента във серията "Blonde and Gagged" изпълняваше множество функции - осигурявайки контраста между моите картини без агресивността характерна за някои фетиш ситуации; сценариите само намекваха без експлоатиране. Например в картината „Lisann #2“ няма ограничения – само удовлетворение; докато в „All are Welcome“ присъства сила вместо страх.

С напредването на серията започнах постепенно да избягвам фетиш ситуациите от ранните произведения и използвах лентата повече като инструмент за дизайн отколкото просто средство – тя стана моя запазена марка както например в “Blown Away”. Служеше също така за разбиване на онези досадни големи площи.

Още от началото моя цел бе освен черната лента да проучвам още елементи запазвайки стилистиката типична за рисунките Blonde and Gagged - “Nina Hartly” и “Brushstroke” са резултат именно от това отклонение.
Тази работа продължава постоянното ми експериментиране , изследване ѝ развитие . Но никога няма как забравя къде всичко започна! Чух едно рекламно послание отпреди доста време: „има сто един употреби за тиксо“. А сега… те вече са сто две!