Непознатата

Има ли нещо по-съществуващо от предмета? Има ли нещо, което да предлага толкова яснота и успокоение като парче връв или огърлица? В обаче фантастичната литература тези вещи получават - след преминаване през двусмислие - тежест на злотворство и подтикват хората към упадък или загуба. Предметът се преобразява в своеобразен вампир, който изтласква героя извън реалността, отнемайки му разума и понякога дори живота.

Разказите на Мопасан за свръхестественото не са просто преход към другата страна на огледалото; те представляват истории за страшен, бавен и неизменим разпад. Фантастичното при Мопасан е вътрешно явление – тук няма чудовища, дракони или призраци. То произтича и се движи от реалността; тя постепенно се разрушава на безброй малки части...

Когато се върнех у дома, задължително трябваше да я видя, да я докосна. Завъртах с трепет ключа на шкафа, сякаш отключвах вратата на любимия си човек; ръцете ми и сърцето ми чувстваха смътна необходимост да потопя пръсти в очарованието на мъртвите коси.

А когато спирах да я галя и затварях шкафа, пак усещах присъствието й като че ли беше живо същество — скрито и заключено. Наново жадувах за нея. Пак изпитвах непреодолима нужда да взема косата ѝ, да я пипам до изнемога от студения хлъзгав допир — сладостен и завладяващ.

Аз я обичах! Да, истински я обичах. Не можех вече без нея; нито един час не можех да мине без нейното присъствие.
Чаках... чаках... какво точно? Не знаех. Очаквах Нея.
Една нощ внезапно се събудих с усещането, че в стаята не съм сам…