Междено време

Първите години на ХХ век се считат за едно от най-прекрасните времена в близкото ни минало. България преживява бърз напредък, широки булеварди заменят старинната ориенталска София, трамваи започват да курсуват, а полетата са изпълнени с новите машини. Въздухът е наситен с оптимизъм и надежда. За съвременниците, които преминават през трудности от войни, тези години остават "златни". Тази трансформация е резултат на труда на стотици хиляди неизвестни българи. Един от тях можем да изведем на преден план – Илия от Бяла Черква. Преди около десетилетие неговият дневник, воден внимателно между 1 януари и 31 декември 1900 г., беше открит и публикуван в Токио от японския специалист по българистика Кенджи Тераджима.

Записките му предоставят рядката възможност да погледнем към ежедневния живот, тревогите и радостите на обикновения българин. Какво знаем за него? Не става въпрос само за масовата статистика или колективното лице, а именно за индивида с уникалните си проблеми - важни именно защото са негови лични. Досега малко хора са обръщали внимание на отделния човек – не известният герой, а просто обикновеният гражданин.

Целта на тази книга е да възстанови духа на този период чрез дневника на белочерковския селяннин Илия, но не само него; тя черпи вдъхновение от множество документи, спомени, статии и размисли. Стремим се да представим живота на българина в тези дни такъв какъвто е бил - пълен със смехове и сълзи.