Коприна

Този текст не е роман или разказ, а по-скоро една история. Тя започва с мъж, който обикаля света и завършва до едно езеро, което остава на мястото си в един ветровит ден. Името на този мъж е Ерве Жонкур, а за езерото няма информация.

Може да се твърди, че става дума за любовна история, но ако това беше всичко, нямаше да бъде толкова интересно. В нея присъстват желания и страдания – чувства, които ти са познати, но трудно можеш да именуваш. В крайна сметка обаче тя не е просто любов (това е нещо дълбоко старо). Когато нямаш подходящи думи за описване на преживяванията си, прибягваш до истории – така е било винаги.

Всяка история има своя собствена музика. Музиката тук е бяла – важно уточнение, тъй като тя носи особеностите си: изпълнява се тихо (piano) и танцува бавно (adagio). Когато я изсвирят правилно, изглежда сякаш чуваш самата тишина; танцьорите изглеждат неподвижни и почти божествени в движенията си. Бялата музика определено представлява предизвикателство.

Няма много какво друго да добавим освен че тази история принадлежи на ХІХ век – времето преди самолетите и пералните машини; те липсват тук.

На българския книжен пазар излиза нова книга от един от най-прочутите съвременни писатели - Алесандро Барико.
Барико e роден през 1958 г. в Торино и има зад гърба си множество романи и есета както и сценарий към филма "Легенда за пианиста". Завършил философия и работещ като музикален критик в известни италиански медии той получава редица литературни награди.
Произведенията му са преведени на двадесет осем езика; книгите му печелят читателска популярност по целия свят.

Българските читатели вече знаят името му благодарение на мащабния роман “Океан море”. Най-забележителното произведение досега вероятно е „Коприна”, която привлича внимание независимо от възрастовата група на читателя.
Историята ни пренася назад във времето - 1861 година в Южна Франция след младият Ерве Жонкур тръгнал на приключение към Япония - страна далечна колкото непозната по онова време. Неговото село процъфтява благодарение на занаятчийството с коприната докато незаразено семе става основният проблем за местните производители.

Рисковете принуждават Ерве да потегли до Япония с надеждата да намери решение проблема със заразата при коконите. Там той среща загадъчна жена без нужда от думи помежду им — само погледи могат да опишат връзката им.
След няколко пътешествия обратно у дома при любимата Елен животът му никога повече няма да бъде същият след контактите с необяснимото.

„Коприна“ предлага невероятен лексически стил чрез нежността поднесена от автора — всяка дума носи значение отвъд написаното слово.
Чрез текста читателят попада в един различен свят усещания пронизани с искрена страст към живота — литературното произведение може лесно да служи като перфектен подарък както за ценители така и за всеки желаещ нов опит посредством литературата.
Авторската зрялост струяща се от страниците прави творбата уникална; простотата й прикрила важността без ненужно натрупване водещо до откритие истинската стойност скрита между редовете насаждайки чувство подобно съдове взети директно от японска традиция или коприна сплетена деликатно."