Приказки/ Оскар Уайлд

"Щастливият принц

На висока колона, над града, се издигаше статуя на Щастливия принц. Тя беше напълно позлатена, а очите му бяха две ярки сапфира. На сабята му блестеше голям червен рубин. Принцът вдъхваше истинско възхищение у наблюдателите.
- Изглежда елегантен като ветропоказател - забеляза един от съветниците в града, който желаеше да бъде смятан за човек с художествено чувство. - Но не е особено практичен - добави той, страхувайки се хората да не го възприемат като безполезен, което всъщност не беше вярно.
- Защо не можеш да бъдеш като Щастливия принц? - попита разумна майка своето разплакано дете, което искаше нещо невъзможно. - Щастливият принц никога не плаче.
- Радвам се поне някой на този свят да е напълно щаслив - промърмори един разочарован мъж, загледан в красивата статуя."