DJ: Апокалипсисът идва в 6 вечерта

Апокалипсисът не винаги е свързан с огнени стихии, конници или глобални катастрофи. Понякога краят на света представлява нещо много интимно и обикновено. Той настъпва в миговете на ранната есенна залеза, когато светлината вече е угаснала, а тъмнината все още не се е появила. В тези дълги моменти протичат нашите истории – минутата преди.

Истории за преминалите 90-те години и как навлязохме в новото хилядолетие с по един малък апокалипсис предварително.
Разкази, сенки и гласове, които се преплитат и допират помежду си, понякога чрез отделна фраза, за да очертаят контурите на едно уязвимо тяло – недоразказано и изпълнено със самота и нереализираност.

"Разказването и разкаянието са близки понятия; вероятно има причина за това. Аз вярвам в силата на разказването. То придава нов смисъл на преживяното. Когато човек не споделя своите истории, трудно може да осъзнае истинската стойност на опитите си. Мисля също така, че затова хората често четат хороскопи за себе си – те търсят смисъла там, където го няма; искат да вярват, че съдбата им предлага сценарий и те са част от него. Но какво ще стане ако всъщност никъде не сме упоменати? Какво става ако просто липсваме от голямата схема?"