Не търсят гърци, а ромеи да бъдат. Православната културна общност в Османската империя XV - XIX в.

Раймонд Детрез убедително аргументира, че ромейската общност в Османската империя преди настъпването на модерните национални движения може да се разглежда като уникален прототип нация, притежаваща определени характеристики, които по-късно са свързани с истинските нации. Авторът изследва и представя значими исторически, социални, езикови и литературни процеси на Балканите в нова светлина.

Съдържание

- Предисловие 5
- Балкански културен съюз 12
- Ромейската общност 28
- Общи институции 43
- Общо название 62
- Общ регион, споделен произход,
Спомени за държавна идентичност 80
- Съзнание за принадлежност към актуална или бивша стабилна политическа структура 86
- Общ език 95
- Обща литература 122
- Ромейска протонация 149
- Един ромейски вариант: пловдивските гудили 166
- Език и идентичност:
Пловдивски гръцки и Брюкселски френски (184)
Езикова интерференция (186)
„Гудилският език” (186)
„Маролският език” (199)
Исторически паралели: влияние на френското и гръцкото (201)
Диглосия или триглосия? (210)
Език и самоидентификация (220)
- „Лукави гърци” и „надменни българи”: Българско-гръцки реципрочни възприятия по време на църковната борба в Пловдив(230)
Моравенов срещу Цукалас(233)
- Ромейски оксидентализъм(251)
- Вместо заключение(265)
- Резюме(269)
- Библиография(282)