Вкъщи всички вечерят отделно

Аксиния Михалова споделя за книгата на Анна Лазарова: „В първата си стихосбирка авторката предлага всичко необходимо за една изискана поетична вечер. Приборите са разположени точно както трябва. Подобно на забравените ценности, които тези прецизни и лаконични стихотворения защитават в нашето объркано време, те ни връщат към корените ни и добавят стойност като хора. Независимо от това кой прибор читателят избере да разгледа най-напред, винаги ще открие щрихи от сезоните, наречени с обикновеното име поезия.”

Камелия Спасова допълва: „Дебютната стихосбирка на Анна Лазарова е внимателно подредена – ножовете символизират ритуалите на семейното (без)действие, вилиците указват вертикалните измерения на трансцендентността, а лъжиците създават скривалища за любовта и въображението. Стихотворението „Вкъщи всички вечерят отделно” разкрива болезнеността и забравата, но преминава отвъд тях с нова зрялост. Внимавайте – финалите могат да бъдат остри.”

„Тази книга достига до висок хоризонт и надмогва умората от отчуждението; тя приема смирено предметността и носи във въображението любовта. В нея липсата се преобразява в битие на непринадлежност - изразена като болка, която обаче благодарение на своя трансцендентен характер не ранява читателя, а го лекува чрез нежна светлина... Това е книга за обичането без притежание.” (Валентин Дишев)

Бояна Петкова пише относно творбата: „Невероятна книга! Тя лесно формулира немислимото; пронизва фино и лекува с осмисляне и промяна. Прави това, което истинската велика поезия прави – надминава автора си и ни вдъхновява; ранявайки ни приютява душевно. Такъв тип писане достига далече извън думите; то служи на човешкия опит и помага за спасението му. Браво – Анна Лазарова! Благодаря!”