Което си отива

Заглавието на сборника с разкази „Което си отива” веднага подсказва за раздяла с времето, скъпи неща, хора, спомени и илюзии. То също така намеква за дълбока тъга при сбогуването с домашни любимци. Авторката Людмила Андровска притежава остри сетива за детайлите в ежедневието и умее да превръща обикновените аспекти на живота в привлекателни художествени произведения.

Някои от разказите са изпълнени с емоции и трогателни ситуации, които носят есейна нотка. Други развиват сюжета по кинематографичен начин, без да го усложняват излишно. Андровска изразява загриженост относно липсата на любов в нашия суров свят и се стреми чрез творчеството си да направи него по-добро.

По подобие на Йордан-Йовков тя показва своята привързаност към животните, успявайки да вдъхне живот на обикновените домашни любимци – кучета и котки. Докато Йовков с мъка отбелязва: „Ако можеха да говорят”, то при Людмила те сякаш оживяват и започват да "говорят". Сцените със сбогуването им са особено трогателни. Включила е интересен текст относно връзката между човека и животните след смъртта.

Писателката успешно завладява читателя не само със силата на своите преживявания, а също така благодарение на умението си думите й да резонират хармонично с темата на разказа „което си отива”.