Една и съща нощ. Дневник на един роман

В миналото си задавах въпроса: „Какво би станало, ако...”

Сега обаче казвам: „Защо да не!...”

Тъй като времето лети и нощта настъпва с удивителна скорост. Нощта остава все така неизменна. И думите остават същите. „...едри, груби момчета с бледи лица, ниски чела и плоски очи...” – отбелязва Гео Милев, а един забравен днес писател му отговаря незабавно: „О, Геомилевщина! Тъмно проклятие, което разглежда литературата през едното око, половин глава и четвърт мозък!”

След това се появяват онези с ниските чела и окървавени пръчки...

„При първите си посещения у Ш., Гео остана впечатлен; чувствах как той излъчва привлекателност, на която никой не може да устои и самият Гео беше силно повлиян от него. Гео вече наклоняваше към анархизма и за мен бе очевидно, че това става под влиянието на Шейтан.

Не бих преувеличила ако кажа, че мизерията ми поради Гео щеше да бъде значително по-малка в горчивината си, ако Г.Ш. беше жив.”

Из писмо на Мила Гео Милева до пловдивския анархист д-р Константин Кантарев

[...]

„Христо Карастоянов описва ярко и динамично епоха, в която нито един от персонажите не успява да си поеме дъх. Огромният хаос е пронизан от малки твърди частици, върху които читателят може да се опре докато вихрушката на събитията го носи през разказваната история.

Това е важен политически роман със строго трезв подход при повествованието.”

Хелмут Шонауер,

[...]

„Че аз все още съществувам!” – учудено възразил поетът.

„Не си жив – изпъшкал другият. – Вече не ти остава нищо освен самата истина…”