Един френски роман

В „Един френски роман“ Фредерик Бегбеде, потвърждавайки своята репутация на бунтар и любител на живота, използва опита си от двата дни в ареста заради употреба на кокаин навън, за да разкаже по уникален и увлекателен начин историята не само на себе си, но и на своите предци – а също така и за Франция през миналото столетие до част от настоящето. Търсейки изгубеното детство, авторът създава автобиографичен текст, в който се преплитат минало и настояще с едновременното присъствие на ирония и емоционалност.

Фредерик Бегбеде описва:
Това е разказът за една Ема Бовари от седемдесетте години, която по време на развода си повтаря мълчанието на предишното поколение относно страданията след двете войни.

Това е историята за един мъж, който става бонвиван като форма на отмъщение след изоставянето си; историята за баща му, станал циничен вследствие разбитото му сърце.

Разказват се съдбите както на голям брат, стремящ се да избегне подобието с родителите си, така и малкия брат - решаващ да не бъде като него.

Представена е картината на меланхолично дете израснало в страна с високи нива на самоубийства, възпитавано от родители със спечелени битки срещу провала в брака им.

Накрая това е разказът за държава успяла да загуби две войни под претекст че ги е спечелила и впоследствие губеща колониалната си империя при положение че продължаваше да твърди как нищо не се е променило.

Такъв бе животът ми: един френски роман.