Когато Господ ходеше по земята

От прозореца се открива гледка към трите сгради на първоначалните студентски общежития. Пред тях, като насекоми, пълзят жълтите трамвайни вагони на номер 19, а зад тях се разпростира Студентският град. В дясно, сред зеленината на парка, изпъква телевизионната кула. Над дерето следобедната мъгла танцува и отвъд него черно-белите крави пасат по поляната. Изглежда сякаш стари хора са играли домино, спорили са и плочките са били разпилени навсякъде.

Това е пейзажът – неизменен вече двайсет и пет години за мен. Само цветовете му варират – зелено, жълто, кафяво, черно и бяло в зависимост от сезона.

Пейзажът ми омръзна; пиесата е стара и актьорите не предизвикват интерес.
О! Нещо привлече вниманието ми: по пътечката мъж в червен анцуг тича за здраве. И аз нямам намерение да оставам бездействан; скоро ще премина през същата пътека към Американския колеж при писателя Иван Пауновски.

Той си построи къща от родопска дървесина отсреща до колежа. Нося бутилка полска водка „Балтик". Ще поседнем заедно да обсъждаме живота и да анализираме руския литературен канон - може би ще потърсим някое забравено произведение от него.

Пауновски е един от малкото съседи с които мога да разговарям сериозно по тези теми; завършил е филология в Ленинград преди много време и познава както историята му така и великата литература произлязаща оттам.

Мъжът с червения анцуг пак пробягва покрай мен — прави втори кръг за укрепване на здравето си. Този човек очевидно не чете руските класици — ами кой всъщност ги чете? Това обаче не пречи те все още да бъдат смятани за класика с техните непроменими идеи.

Чехов никога не е бягал — Горки също не го правеше; болестта им попречила на това — лекарите им забранявали подобни физически усилия. Толстой беше различен: той пишеше как умело карал кънки в образа на Константин Левин в романа „Ана Каренина".

Пушкин и Лермонтов яздели коне; последният натискал ниско върху шията на коня си докато ветровете удряли гривата му в лицето при галопиране из равнините.
Пушкин яздял спортно стилово защитавайки дамската компания около себе си… А двамата загинали във дуели – само заради засегнат чест!

Банкерът Атанас Буров казвал: "За чест мъжете се дуелират", но "за пари направо убиват." Той бил запален почитател на руската литература.
Достоевски играл рулетка – отличен математик бил той самият със собствен метод как да печели... ала шанс нямало никакъв!

Чернишевски—блед блондинец с яка шинела– бил осъден публично пред тълпа под погледа й… През май 1864 година неговият роман „Какво да правим?" превел Стефан Стамболов … За жалост преводът останал непубликуван…

След две десетилетия арестувал шпионин Набоков ... По-късно предложил обмен между Чернишевски?! Но времето минало необратимо...

Докато Чернишевski страдал там Тургенев живял щастливо Париж.. Запознавайки се с Полина Виардо когато бил едва двадесет петгодишен…

Некрасов взел жена­та Авдотя Яковлевна , после я напуснал…. И въпреки раздялата написали книги...

Херцен прекарал трийсет три години извън Русия след принудително изгнание.... Обичаш ли една жена или просто умира душа?

Няма нужда повече примери—живота предоставя несигурности ! Чехови истории ни учат именно затова….

Една вечер Маяковский видял Лиля Брик невнимателна... След което срещнал друга любовница готова сама..... Дори споменава нежността помежду им …

И всичко това свършило трагично...
Сега стоим над река че даже сме щастливци!
Но истинското усещане идва трудно.... Всички сме прескочили границите...... Където няма назад....

Наистина живот сложeн e такъв .... Хора виждат освободителния ефект чрез борба....
Когато всички знаем истини .. Живототворящият дух остава постоянен..
Затова продължаваме сами!