Убий българина!

„През средата на 80-те години в мен се зароди тревожно усещане, че трябва спешно да споделя своите преживявания, тъй като новото време е на път да настъпи и всичко ще се промени завинаги. По този начин възникна книгата „Убий Българина!“, която разказва за моето начало...“

Тези думи принадлежат на Любомир Левчев и с тях той ни въвежда в един роман, изпълнен със спомени – живи и ярки, каквито могат да бъдат само детските воспоминания. В произведението героят, сега от позицията на автор, осъществява среща със себе си. Всъщност той повторно открива смисъла на своето начало и изразява опита си като предупреждение относно неправилно интерпретирана История. Той предлага своята гледна точка върху някои исторически събития през очите на нестандартния учител по история. Подобно на разбъркването на колода карти, авторът редува личните случки с тези от обществения и политическия контекст, позволявайки ни да станем свидетели на интересни аспекти около събитията след 9 септември 1944 г., както и смъртта на баща му две години по-късно.

Така постепенно парче след парче мозайката се изгражда и пред нас оживява първата част от историята за един динамичен живот, изпълнен с превратности и незабравими срещи с важни личности.