Дежурно осветление

В тази книга са събрани рецензии, статии и портрети, които по-голямата част от времето представляват вестникарски творби. Те са написани в периода от края на 80-те до средата на 90-те години.

Критикът е също толкова самодоволен, колкото артистът, дори още повече, тъй като вярва, че неговите оценки имат значение и се очакват. По-самоуверените дори си въобразяват, че играят ролята на посредници между театъра и историята и смятат, че тя разчита на тяхната историческа отговорност. Това е забавна самоизмама - полезна единствено за самочувствието на пишещия. Критическите текстове служат основно за отражение на самата критика: нейното взаимодействие или недоразумения с театралния свят; нейното въображение или ограниченост. Читателите на стари вестници трябва да бъдат внимателни и да не преувеличават значението на критичните свидетелства относно истинността на театралните факти. Имам предвид една непостижима особеност у театъра, която не произлиза от субективизма в критическия анализ. Отклонявам се малко от темата, но целта ми е да подчертая, че материалите в книгата не могат да се считат за надеждно доказателство дали даден спектакъл е бил успешен или провален или пък каква роля има определена актьорска интерпретация.
Юрий Дачев