География на езиците

Тази работа е насочена към географската перспектива, а не лингвистичната. Основната й цел е да проучи интердисциплинарната сфера, която можем да наречем геолингвистика, подобно на термини като социолингвистика и демолингвистика. Поради факта, че авторът е географ, той не може да се занимава с традиционните аспекти на лингвистиката — например фонетика, лексика или граматика и тяхното проявление в пространството; това остава извън неговите компетенции. Вместо това акцентът пада върху т.н. „лингвистична“ или „диалектологична“ география. Географът анализира езиците (или диалектите) от гледна точка на социалния им контекст и само повърхностно засяга общи проблеми свързани с речта.

Географията на езиците тук разглежда два основни аспекта: обща и регионална география. Общата част описва самия предмет на изследване — езика като ключова етническа характеристика и спойка за обществото. Разпространението му във времето и пространството показва динамиката между различните варианти в общността, което може да бъде осветлено чрез географския подход и обяснено по-добре. Тук се очертават екологичните отношения между езиците – принос към културната география.

Изложението относно разпределението на езиците в основните континенти и големи държави предоставя основа за развитието на регионалната икономическа карта на тези езици; все пак налагането ѝ остава предизвикателство поради недостатъчно надеждни данни. В заключение ще подчертаем факта, че дванадесет езика представляват над 60% от световното население не само като майчин язык но също така значително повече като средства за културен обмен.