Вътрешната същност на човека и животът между смъртта и новото раждане

Лекциите, проведени от Рудолф Щайнер непосредствено преди избухването на Първата световна война за членовете на Антропософското общество, са познати като "Виенският цикъл". В тях той представя обширната реалност на духовните измерения, в които човек попада след смъртта. Обсъжда радостите и страданията, преживявани от индивидите с различни характери в тези сфери, както и концепцията за "идеалния човек", който душите изживяват. Той разглежда понятието за мировия среднощен час и по-дълбоките причини зад явления като материализма и престъпността. Освен това анализира процеса на ново раждане в света на духа и защо сме загубили директното възприятие на духовните реалности. Щайнер оформя своите разкази чрез величествени духовни образи, вдъхновени от основополагащите три Розенкройцерски сентенции. Допълнително той предлага методики за развитие на прякото възприемане в душевно-духовните области.