Деликатност

Натали преживява загубата на своя любим съпруг, което я принуждава да затвори сърцето си като крепост, недостъпна дори за най-очарователния мъж. Но какво става, ако човекът, който се интересува от Натали, не е очарователен и няма забележителни качества? Вместо това той притежава естествена деликатност.

Фоенкинос успява да реализира нещо удивително: пише роман с трогателно съдържание, който ни кара както да се усмихнем, така и да размислим. Диалозите и обстановките в него са едновременно пикантни и… деликатни (източник: „Фигаро”).

Деликатност: ж. р.
1. Проява на учтивост; такт.

Деликатен: прил. (от латински delicatus).
1. Нежен; изтънчен; елегантен – например деликатните черти на лицето или аромат.
2. Крехък – например при описване на здравословно състояние.
3. Сложен; рисков – например деликатна ситуация или маневра.
4. Вежлив и внимателен – например деликатна личност или внимание към другите.
Литературно употребление: Имам деликатни отношения с някого; моите отношения с него са хладни или лоши.
Неодобрително значение: Престорена чувствителност; правя се на много delikatna („Ларус”).