17 цвята любов

Стихотворението е моята лична изповед. То успокоява душата ми, освобождава ума ми и предлага прошка. Не мога да обясня как се създава – внезапно нахлува, звучи в мислите ми и подтиква ръката да пише. Ако не бъде записан, той просто ще си отиде. Но всъщност какво значение има, ако изчезне без следа? Нима не е странно нашето желание да служим на стиха, който ни буди през нощта или пее докато работим или вървим по улиците? Той не ни оставя на мира, докато не го изразим навън и не му дадем живот.

Не знам точно защо е така. Знам само, че моите поетични размисли напомнят на много други – тези незаписани и непрочетени творби. Много хора откриват своите неродени стихове в произведенията на другите поети и това им носи радост или поне миросъзерцание и утеха.

Пожелавам прекрасни моменти на всекиго, който реши да се запознае с моите любовни изповеди.
Жени Костадинова