Иманярска луна и една змеица за нощта ...

Дупката изхвърли облак прах. Чуваше се приглушено ехо от последните търкалящи се камъчета, а след това настъпи неразрушима тишина. Когато Рая отвори очите си, тя видя нещо, което завинаги щеше да остане в паметта й. Цялата скала изглеждаше прозрачна и искряща. Вътре в нея имаше гола млада жена с разкошни разпилени коси и блестящи сини очи, която протягаше отворена длан към Рая. Нещо там светеше. Светлината трептеше, откъсна се и полетя към нея. Тя затвори очите си; когато ги отвори отново, беше заслепена и около нея цареше безкраен мрак...