Розите са червени

**ПРОЛОГ:**
Бриан Паркър не изглеждаше като човек, способен на банков обир или убийство — нежното й и закръглено лице придаваше невинност. Въпреки това, тя осъзнаваше, че е готова да убие, ако се наложи днес сутринта. Щеше да има ясна представа за ситуацията в 8:10 часа.

На двадесет и четири години Бриан носеше панталони в цвят каки, светлосиньо яке с логото на „Университета на Мериленд" и стари бели маратонки „Найки". Никой от хората по улицата не я забеляза, когато премина от повредената бяла „Акюра" до гъстия зеленикав храсталак, където се укри.

Тя беше пред офисa на "Ситибанк" в Силвър Спринг, Мериленд точно преди осем часа. Клонът щеше да отвори врати след деветдесет секунди. От разговорите си с Мислителя знаеше как банката е разположена самостоятелно с две алеи за автомобили около големи магазини като "Таргет", "ПетсМарт", "Хоум Депо" и "Съркют Сити".

В точно осем часа Бриан излезе от укритото място сред дърветата под ярък билборд с реклама за закуска от “Макдоналдс” и се насочи към банката. Тя стоеше под такъв ъгъл, че касиерката нямаше как да я види докато току-що отключила стъклените врати излизаше навън.

На няколко крачки от касиерката Бриан сложи гумирана маска на лицето си с изображение на президента Клинтън — една от най-популярните маски в страната и вероятно трудна за проследяване. Тя знаеше името на касиерката и го извика ясно, след което извади пистолета си и го притисна към корема й.

— Влез обратно вътре, госпожице Джийн Галета! Завърти се веднага и заключвай входната врата пак. Отиваме при шефката ти – госпожа Бучиери.
Кратките думи бяха предварително написани подробно включително паузите; Мислителят бе акцентирала колко важно е обирът да протече последователно почти по памет.

— Не желая да те убивам Джийн. Но ще го направя ако не изпълниш всичко което кажа - точния ред както трябва! Настоящият момент е твой ред да говориш скъпа. Разбра ли ме?

Джийн кимна толкова усърдно, че очилата й едва останаха върху носа.
— Да разбирам всичко! Моля ви не ми причинявайте болка! — задушаваше се тя. На около двайсет и седем години със кестенява коса подстригана късо приличаше повече на привлекателно момиче отколкото женица благодарение на синята костюмировка която състаряваше вида й.

— Кабинета на управителката незабавно госпожице Джийн! И ако аз не напусна тук след осем минути — ти ще умреш! Говоря сериозно; ако не съм заминала до този срок… теб и госпожа Бучиери ви чака смърт... Няма значение дали съм жена или не… просто ще стрелям без милост!"