Сбогуване с времето
| Издателство: | Гутенберг |
| Брой страници: | 50 |
| Година на издаване: | 2003 |
| Дата на издаване: | 2003-09-03 |
| ISBN: | 9549943666 |
| SKU: | 3867030004 |
| Тегло: | 145 грама |
| Корици: | МЕКИ |
| Цена: | 2.05 € |
Има ли значение една точка или един подпис? Подписът представлява личен акт на съгласие, а точката е знак за завършек. В обичайния ред на нещата те следват написването на текст, изречение или дума. А какво ако точката се постави след подписа?
Тук всичко е ясно и категорично: линии, извивки, красив почерк - такъв е бил и неговият калиграф - самотният бунтар в унгарската литература. Мислител с нестандартни идеи, вулканичен мъдрец и владеещ множество жанрове.
„Родих се през 1888 година. След много перипетии станах учител и писател. Сега съм университетски преподавател. Работил съм усилено и преживял няколко тежки кризи; вече чувствам умората си.”
Взискателен както към себе си, така и към другите - това описва автора по един кратък начин. Неговото творчество е разнообразно: понякога сбито, друг път многословно; той оставя зад себе си богато наследство от стихотворения. Предлагаме ви четиридесет от тях в чудесен превод на Георги Крумов - непрестанно преработвани от него.
Независимо дали произведенията са написани в младостта или по-късно, всяко носи със себе си „красиво благородство”, предаващо спомени за дълбоки исторически периоди и жажда за знание.
Авторът често бил нападнат и игнориран заради сложността на своите дълги стихотворения, наситени с митология и чувства.
„Като падаща звезда сред другите: такъв бе моят път” казва той “в мен горят само четири стени…” Има много значими моменти...
Той притежава уникална естетика - автор на визии в изкуството", драматургия , известния роман "Историята на жена ми", награждаван с „Кошут“ и номиниран за Нобелова награда (1965), починал през 1967 година. Пожелавам ви да откриете първата книга с мислите му - Милан Фющ, наречен "потомък на пророци", да бъде вашето вдъхновение.
**БЕЗНАДЕЖДНО**
О мои мисли! Лехи непотребни,
където всеки нежен кълн е потъпкан
от дивата буря...
Но тук все пак цъфти бучиниш,
конски босилек се разтегля,
а вечерникът примигва нощем като малък грях.
С какво мога да успокоя сърцето?
Какво ще върне радостта душата?
Явно този буренак под плачливите слези...
Всичко тук остава в сенките.
Телесната тъга ме обгръща
и тъмнината ме прегръща отново -
преходността...