Аз съм Ози

Баща ми винаги повтаряше, че един ден ще постигна нещо значимо. „Имам предчувствие за теб, Джон Озбърн”, казваше след няколко бири. „Или ще направиш нещо изключително, или ще попаднеш в затвора.” И той се оказа прав. Влязох зад решетките още преди да навърша осемнадесет.

Когато бях дете, ако ме поставехте сред другите деца от квартала и питахте кой от нас ще стигне до 2009 година с пет деца и четирима внуци, живеещ в Бъкингамшър и Калифорния, никога нямаше да избера себе си. Но ето ме сега – готов да споделя своята история със собствени думи за първи път. Всеки ден от живота ми е бил изпълнен със събития. През последните тридесет години приемах смразяващи комбинации от алкохол и наркотици. Оцелях след сблъсък с самолет, оцелях след опасни свръхдози и венерически заболявания. Срещу мен имаше обвинение в опит за убийство.

Много аспекти от моята история няма да звучат приятно; извършвал съм много лоши дела през миналото си. Да, тъмната страна винаги ме е привличала, но аз не съм злодейят - просто съм Джон Озбърн, момчето от работническия район, което напусна фабриката и реши да се отдаде на парти животa.